В съвременния правен и социално-политически дискурс е налице парадигматична промяна от изправяне срещу осезаеми, реални заплахи към безмилостно управление на абстрактни, статистически рискове. Измислена от Улрих Бек като „рисково общество“, тази трансформация характеризира неолибералното управление, където несигурността е комодифицирана и където страхът, очакването и стратегиите за смекчаване доминират публичните и частните правни режими. Тази промяна обаче не е просто семантична или административна – тя има дълбоки последици за структурата на властта, индивидуалната агенция и основните човешки права. Сред по-мрачните му резултати е възпроизвеждането и нормализирането на модерното робство под нови правни прикрития и икономически рационалности.
Неолибералната фиксация върху управлението на риска, за разлика от пряката конфронтация с реални заплахи (като структурно неравенство, принудителен труд и деградация на околната среда), създава правните и идеологически условия, в които съвременните форми на робство – несигурен труд, дългово робство, принудителна миграция – могат да се разпространяват невидимо и често с институционално съучастие.
mp3, 22 min
